С Вяра
Помня те, мамче, не съм те забравила.
Пазя те в тъжната моя душа.
Външно усмихвам се, пея, танцувам...
но с болка най-страшна обвит е деня.
Само в съня, щом на гости отседнеш,
чувствам се същата както преди.
Време, което не мога да върна,
а как ми се иска жив да си ти.
Пак да отвориш вратата и викнеш:
"Тука съм, мамо, аз се прибрах!"
Котката Роши нослето да близне,
опашка накъдрила с радост, че сам
избрал си света на любимите хора,
на родния дом, измит от сълзи,
преборил чернилката, скрила обзора
към минало страшно с кошмарните дни.
Няма те, рожбо, в деня ми реален,
но вярвам... дори и в друг паралел,
чуваш молитвата свята и знаеш
как любовта ми духа ти зове.
Пак да се срещнем, навеки признали,
има ли вяра, смъртта не важи.
Сринала всички нелепи прегради,
в друг свят ще сложи нови следи.
© Таня Мезева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря ви за мълчаливата подкрепа две години и половина.
-
Прегръщам те!
Друго не бих могла да кажа. -
Честита Нова Година, Таня! Много здраве, щастие и успехи във всички начинания, особено поетичните!
А за произведението ти, само мога да аплодирам и да се възхищавам! Поздравления! -
Споделям мнението на Цвети!!!Вярвай и се усмихвай повече!!!"Там е реалният свят"!От там идва същественото, когато ни се наложи да търсим...
Прекрасни стихове, ода за майчината любов и вяра! -
Той е постоянно до теб, Танче! Усмихвай се повече, защото го натъжаваш! Там е реалният живот! Тук сме временно! Стих, изпълнене с болка, но и с много любов!
-
Вярвай, Таня!
-
!*
-
Моят коментар не мога да изразя тук - той е просто две сълзи!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
но вярвам... дори и в друг паралел,
чуваш молитвата свята и знаеш
как любовта ми духа ти зове.
Пак да се срещнем, навеки признали,
има ли вяра, смъртта не важи.
Сринала всички нелепи прегради,
в друг свят ще сложи нови следи.
АМИН!
((( )))