20 jun 2019, 17:52

С вяра

800 5 11

Тишината - стена помежду ни застана
и разряза на две "сега и преди".
С въпроси - "Кое е всъщност измама?
Кое е реалност? От кое по-боли?..."

Галеща нежност от спомен, с надежда
като плахо врабче сви в душата гнездо,
запърха с крила, без главата да свежда,
готово наум да брои пак до сто.

Сто мига, минути, дни и години...
те нищо не струват, щом дишат любов,
натрупали опитност, тайната скрили
в тишината - стена, но очакващи зов,

та отново да литне врабчето със вяра,
към него просторът да вдигне ръце,
да стигне със обич отново олтара,
и екнат в синхрон... сърце до сърце!

 

19.06.2019

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много нежен и красив стих!
  • А аз ако знаех,поне щях да отида на събитието,не да участвам,но....въпреки,че брат ми живее там....
  • Благодаря ти от сърце, Иржи! Тази награда за мен наистина е специална, защото целият ми професионален живот е отдаден на тези специални хора!
  • Много красив стих,Таня,много цитати бих посочила,но преди всичко искам да те поздравя за специалната награда,която си получила в конкурса в подкрепа на хората с увреждания в моя роден град Лом.
  • Поздравления!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...