С вяра
Тишината - стена помежду ни застана
и разряза на две "сега и преди".
С въпроси - "Кое е всъщност измама?
Кое е реалност? От кое по-боли?..."
Галеща нежност от спомен, с надежда
като плахо врабче сви в душата гнездо,
запърха с крила, без главата да свежда,
готово наум да брои пак до сто.
Сто мига, минути, дни и години...
те нищо не струват, щом дишат любов,
натрупали опитност, тайната скрили
в тишината - стена, но очакващи зов,
та отново да литне врабчето със вяра,
към него просторът да вдигне ръце,
да стигне със обич отново олтара,
и екнат в синхрон... сърце до сърце!
19.06.2019
© Таня Мезева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много нежен и красив стих!
-
А аз ако знаех,поне щях да отида на събитието,не да участвам,но....въпреки,че брат ми живее там....
-
Благодаря ти от сърце, Иржи! Тази награда за мен наистина е специална, защото целият ми професионален живот е отдаден на тези специални хора!
-
Много красив стих,Таня,много цитати бих посочила,но преди всичко искам да те поздравя за специалната награда,която си получила в конкурса в подкрепа на хората с увреждания в моя роден град Лом.
-
Поздравления!
-
!!!
-
Светли, Майче, благодаря ви!
-
Вярата може да бъде спасение, но в компанията на любовта, нали?
-
"...и екнат в синхрон... сърце до сърце! "🎻
-
Благодаря, Цвети!
-
Много е нежно и мило! Поздравления!
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
