С вяра
Тишината - стена помежду ни застана
и разряза на две "сега и преди".
С въпроси - "Кое е всъщност измама?
Кое е реалност? От кое по-боли?..."
Галеща нежност от спомен, с надежда
като плахо врабче сви в душата гнездо,
запърха с крила, без главата да свежда,
готово наум да брои пак до сто.
Сто мига, минути, дни и години...
те нищо не струват, щом дишат любов,
натрупали опитност, тайната скрили
в тишината - стена, но очакващи зов,
та отново да литне врабчето със вяра,
към него просторът да вдигне ръце,
да стигне със обич отново олтара,
и екнат в синхрон... сърце до сърце!
19.06.2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
