28 abr 2010, 19:30

С вяра в хората

  Poesía
1K 0 1

С вяра в хората



С вяра в хората раздадох си душата,

не помислих колко ще ми струва.

Раздавах я без милост - тя, горката,

на щастлива трябваше да се преструва.


С вяра в хората подритвах си сърцето,

заклеймявайки го да обича всички.

Доверчиво се оказа и ограбиха го. Ето!

Останах без сърце, душа, без личност.


С вяра в хората им казвах, че се радвам,

че до мен са и във болки, и в тъга.

А себе си осъждах да прощавам

приятелските грешки, участта.


С вяра в хората се боря още

да опазя малкото, което ми остава -

да имам сили да поплача нощем...

Другото с любов им подарявам.


С вяра в хората се връщам вечно,

осъзнала може би, че ще сгреша.

Човек се става със човечност...

С вяра в хората ще продължа!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Красимирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....