Apr 28, 2010, 7:30 PM

С вяра в хората

  Poetry
1K 0 1

С вяра в хората



С вяра в хората раздадох си душата,

не помислих колко ще ми струва.

Раздавах я без милост - тя, горката,

на щастлива трябваше да се преструва.


С вяра в хората подритвах си сърцето,

заклеймявайки го да обича всички.

Доверчиво се оказа и ограбиха го. Ето!

Останах без сърце, душа, без личност.


С вяра в хората им казвах, че се радвам,

че до мен са и във болки, и в тъга.

А себе си осъждах да прощавам

приятелските грешки, участта.


С вяра в хората се боря още

да опазя малкото, което ми остава -

да имам сили да поплача нощем...

Другото с любов им подарявам.


С вяра в хората се връщам вечно,

осъзнала може би, че ще сгреша.

Човек се става със човечност...

С вяра в хората ще продължа!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Красимирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...