С вяра в хората
С вяра в хората раздадох си душата,
не помислих колко ще ми струва.
Раздавах я без милост - тя, горката,
на щастлива трябваше да се преструва.
С вяра в хората подритвах си сърцето,
заклеймявайки го да обича всички.
Доверчиво се оказа и ограбиха го. Ето!
Останах без сърце, душа, без личност.
С вяра в хората им казвах, че се радвам,
че до мен са и във болки, и в тъга.
А себе си осъждах да прощавам ...