С вятъра
водейки те без спир по горските пътеки,
щом слънце огрее твоето лице
и с пролетта се слееш навеки...
Усещаш ли как вятърът дава криле,
шепнейки в безкрая своята песен,
щом погледнеш искрящото небе
в миг забравяш и вечната есен...
Усетиш ли, че вятърът ти дава криле,
отдай се на неговата сила,
пред гората отвориш ли свойто сърце,
ще разбереш, че тя своите тайни ти е разкрила...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
