С вятъра
водейки те без спир по горските пътеки,
щом слънце огрее твоето лице
и с пролетта се слееш навеки...
Усещаш ли как вятърът дава криле,
шепнейки в безкрая своята песен,
щом погледнеш искрящото небе
в миг забравяш и вечната есен...
Усетиш ли, че вятърът ти дава криле,
отдай се на неговата сила,
пред гората отвориш ли свойто сърце,
ще разбереш, че тя своите тайни ти е разкрила...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дес Все права защищены
