valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
23 feb 2007, 8:06

С Ъ Н  

  Poesía
672 0 10

Сънят ми като черен гарван отлетя.

Очите ми - запалени звезди.

 Лежа завит със тишина,

 жаден за любов и за мечти.

 

Не ще заспа под пъстрия юрган,

(по-шарен от съня дори на крал)

щом стискам в прегръдката искри,

които с мисълта си съм създал.

 

Усещам как от тях ще изгоря,

в мечтите съм наистина щастлив.

Представям си - алея със цветя

сред нея ти. Сънят ще е красив.

 

Унасям се. Юрганът е поле,

ухаещо в прекрасна звездна нощ.

Прегръща ме съня, но е добре -

заспал съм по-добър, по-малко лош.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??