С Ъ Н
Сънят ми като черен гарван отлетя.
Очите ми - запалени звезди.
Лежа завит със тишина,
жаден за любов и за мечти.
Не ще заспа под пъстрия юрган,
(по-шарен от съня дори на крал)
щом стискам в прегръдката искри,
които с мисълта си съм създал.
Усещам как от тях ще изгоря,
в мечтите съм наистина щастлив.
Представям си - алея със цветя
сред нея ти. Сънят ще е красив.
Унасям се. Юрганът е поле,
ухаещо в прекрасна звездна нощ.
Прегръща ме съня, но е добре -
заспал съм по-добър, по-малко лош.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Изненадващо накрая 
