САКУРА

Една „Сакура” плаче...

а в аромата на нейните сълзи

запечатала се е Енигма!

Залостена в капсула на времето,

Душата ù се дави  в турболенция от мълниеносни чувства,

Нежно пропукват се огледалата на самотата....

А в погледа зад илюминатора,

далеч отвъд хоризонта от безбрежност,

Свобода... понася я към обятията на Любовта!

Две дъждовни роси отронени от танца на грехопадението,

простенали дъхът на Дионисиевия екстаз,

разсъблечени от предразсъдъци,

разголени от арфата на Радостта,

като стрели пътуващи към небосвода от звезди,

галопиращи в нестихващия огън на Феникса,

прегръщат съдбата си вплела обертоновете на

Вечността!

Автор: Инти

07.07.2014