Сам

Поръчваш някаква странна песен
и нова бутилка ром,
на бара седиш унесен
и не ти се прибира в твоя дом.

Сам седиш на бара
със изгубени мечти,
сам си надроби тази попара
със хилядите лъжи.

Сам седиш на бара,
а ромът в гърлото горчи.
Споменът жестоко те изгаря
и сълза проблясва в твоите очи.

Сам между стени студени
ти не искаш да седиш,
сам топлината прогони
и от тогава все мълчиш.

Сам седиш във полумрака
и се питаш „Накъде?!”.
Ще убиш ли тази мъка,
ако изпиеш и това шише?

Няма обратна пътека
към това, което уби.
Събуди в себе си човека.
И някак си напред продължи.