29.11.2008 г., 22:08

Сам

834 0 0
Поръчваш някаква странна песен
и нова бутилка ром,
на бара седиш унесен
и не ти се прибира в твоя дом.

Сам седиш на бара
със изгубени мечти,
сам си надроби тази попара
със хилядите лъжи.

Сам седиш на бара,
а ромът в гърлото горчи.
Споменът жестоко те изгаря
и сълза проблясва в твоите очи.

Сам между стени студени
ти не искаш да седиш,
сам топлината прогони
и от тогава все мълчиш.

Сам седиш във полумрака
и се питаш „Накъде?!”.
Ще убиш ли тази мъка,
ако изпиеш и това шише?

Няма обратна пътека
към това, което уби.
Събуди в себе си човека.
И някак си напред продължи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ида Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...