29.11.2008 г., 22:08

Сам

831 0 0
Поръчваш някаква странна песен
и нова бутилка ром,
на бара седиш унесен
и не ти се прибира в твоя дом.

Сам седиш на бара
със изгубени мечти,
сам си надроби тази попара
със хилядите лъжи.

Сам седиш на бара,
а ромът в гърлото горчи.
Споменът жестоко те изгаря
и сълза проблясва в твоите очи.

Сам между стени студени
ти не искаш да седиш,
сам топлината прогони
и от тогава все мълчиш.

Сам седиш във полумрака
и се питаш „Накъде?!”.
Ще убиш ли тази мъка,
ако изпиеш и това шише?

Няма обратна пътека
към това, което уби.
Събуди в себе си човека.
И някак си напред продължи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ида Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...