29 нояб. 2008 г., 22:08

Сам

836 0 0
Поръчваш някаква странна песен
и нова бутилка ром,
на бара седиш унесен
и не ти се прибира в твоя дом.

Сам седиш на бара
със изгубени мечти,
сам си надроби тази попара
със хилядите лъжи.

Сам седиш на бара,
а ромът в гърлото горчи.
Споменът жестоко те изгаря
и сълза проблясва в твоите очи.

Сам между стени студени
ти не искаш да седиш,
сам топлината прогони
и от тогава все мълчиш.

Сам седиш във полумрака
и се питаш „Накъде?!”.
Ще убиш ли тази мъка,
ако изпиеш и това шише?

Няма обратна пътека
към това, което уби.
Събуди в себе си човека.
И някак си напред продължи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ида Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...