Накъдето и да тръгна,
миналото пак ме гони!
Миналото не ще върна,
сърцето сълзи рони!
Не желая те до мене,
изгарям изцяло за Нея!
Дадох цялото време,
не остана време да пея!
Виж пред вратата,
знаеш, че съм там!
Виж през душата,
знаеш, че съм сам!
Сам със спомени
за изминали дни!
Сълзи отронени
по нечути молби!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Стоянов Todos los derechos reservados
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
