Накъдето и да тръгна,
миналото пак ме гони!
Миналото не ще върна,
сърцето сълзи рони!
Не желая те до мене,
изгарям изцяло за Нея!
Дадох цялото време,
не остана време да пея!
Виж пред вратата,
знаеш, че съм там!
Виж през душата,
знаеш, че съм сам!
Сам със спомени
за изминали дни!
Сълзи отронени
по нечути молби!
© Димитър Стоянов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
