Сам

1 dic 2009, 17:11

Poesía

667 0 2

Тази нощ погребах музата си,

поставих я с присвити колене на пода.

И после дълго плаках в тъмното,

със сълзи пълнех мъртвата утроба.

И питах се защо оставих я да си отиде,

защо загинаха мечтите ми и всички чувства.

И ето - сам във тъмното останах да се крия,

със болката, която нощем ме събужда.

Понякога във стаята се гонят мислите,

лицето си във ледените шепи крия.

Дали това е краят на мечтите ми,

останал сам и в мислите си сам ще скитам.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

stef_bobi (Яна)

2009-12-01T22:40:54+02:00

"Понякога във стаята се гонят мислите,

лицето си във ледените шепи крия."

Страхотно! Тъжно, но и много силно!
petranailieva (Петрана Илиева)

2009-12-01T20:05:48+02:00

В тези дълги зимни вечери самотата и безверието вият от всеки мрачен ъгъл