Сам
Тази нощ погребах музата си,
поставих я с присвити колене на пода.
И после дълго плаках в тъмното,
със сълзи пълнех мъртвата утроба.
И питах се защо оставих я да си отиде,
защо загинаха мечтите ми и всички чувства.
И ето - сам във тъмното останах да се крия,
със болката, която нощем ме събужда.
Понякога във стаята се гонят мислите,
лицето си във ледените шепи крия.
Дали това е краят на мечтите ми,
останал сам и в мислите си сам ще скитам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петър Станев Todos los derechos reservados
