САМ

САМ

Сам! Със тъжни панталони
седя накрая на света.
Наливат ми, подават ми бонбони
и тихо пеят "Тра-ла-ла".

За нещо незатихващо мечтая:
да стана, смешно да крещя.
Оглеждам се във чужда стая
отпуснал тъжната глава.

Преди очите да затворя.
Преди да кажа "Лека нощ".
Разтварям си душата, моля
да бъда изтерзана мощ.

Да разтревожа смело планините
и в свечерените недра,
да стискам смътно до гърдите
живота - плисната вода.

И непокорен да се взирам,
прегърбил гордостта на мъж.
Готов ли съм душата да презирам,
измамен, гладен и могъщ.

©Марин Лазаров