Сам

6 oct 2018, 23:38

Poesía » De amor, Verso libre

473 0 0

Наранен отново сам седя си в нас
Легнал върху чаршаф от болко
Завит със завивка от сълзи
Заспивам и сънувам...
Сънувам единствено нея
Облечена в бяло сияеше и ме гледаше с любов
Прегръщаше ме силно...
Целуваше ме страстно...
....
Не исках да се будя
Да остана там завинаги при нея и в нейните топли ръце
Но идва тъжния момент... Будя се
И ето наранен отново сам седя си в нас

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Сам

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas