6.10.2018 г., 23:38

Сам

746 0 0

Наранен отново сам седя си в нас
Легнал върху чаршаф от болко
Завит със завивка от сълзи
Заспивам и сънувам...
Сънувам единствено нея
Облечена в бяло сияеше и ме гледаше с любов
Прегръщаше ме силно...
Целуваше ме страстно...
....
Не исках да се будя
Да остана там завинаги при нея и в нейните топли ръце
Но идва тъжния момент... Будя се
И ето наранен отново сам седя си в нас

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослав Асев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...