Oct 6, 2018, 11:38 PM

Сам

747 0 0

Наранен отново сам седя си в нас
Легнал върху чаршаф от болко
Завит със завивка от сълзи
Заспивам и сънувам...
Сънувам единствено нея
Облечена в бяло сияеше и ме гледаше с любов
Прегръщаше ме силно...
Целуваше ме страстно...
....
Не исках да се будя
Да остана там завинаги при нея и в нейните топли ръце
Но идва тъжния момент... Будя се
И ето наранен отново сам седя си в нас

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослав Асев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...