Познанието, е

колективно дело.

Там, всички заедно

определяме Мярата

за святата Истина,

различна от вярата.

"Остани в стадото!",

ми казваха някои –

навярно приятели

или доброжелатели.

Но аз се съмнявах

и често се питах – дали...?

Учех – засилвах се дълго.

После скочих далече.

Много далече.

Отвъд Мярата –

колективната мяра.

И... останах сам!

Помислих за връщане.

Но само помислих,

защото животът,

е еднопосочен.

Както и скокът.

И още съм сам.

Познанието, е

колективно дело.

Но, вътре в Мярата.

В колективната мяра,

на старата вяра,

от днешния ден.

Ако не искаш да си

странен и сам,

"Остани в стадото!" –

в черно-бялото.

Но дори и там,

може пак да си сам.

По-добре ли е да,

отколкото не? Не мисли,

а опитай да скочиш.

И ти. На педя поне.

За да узнаеш дали е добре,

да си сам или не.