27 feb 2018, 21:00  

Сам цвят да си приготвиш

  Poesía
934 0 1

Една картина гледам, седейки си на стола,

една картина празна, без никаква история,

едно море безлюдно, една скала голяма

и няма нищо интересно във тази скица няма!

Тогава се замислям дали не е пък жива,

дали пък няма тайна във морското й синьо,

дали моряк загубен не се е сблъскал с нея,

загубил път, посока и личната идея!?

Когато се замислих тя взе да оживява,

май скицата започна да се оцветява,

моряка ми помаха с усмивка поетична,

накара ме да мисля малко по-различно!

Разбрах, че във живота скици празни няма,

разбрах, че сам рисуваш своята представа,

когато всичко ти изглежда най-сиво и самотно,

тогава трябва май сам цвят да си приготвиш!

Това научих днес от старият моряк, с едно

помахване от онзи бряг!

 

2014 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Акрабова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...