27 февр. 2018 г., 21:00  

Сам цвят да си приготвиш

933 0 1

Една картина гледам, седейки си на стола,

една картина празна, без никаква история,

едно море безлюдно, една скала голяма

и няма нищо интересно във тази скица няма!

Тогава се замислям дали не е пък жива,

дали пък няма тайна във морското й синьо,

дали моряк загубен не се е сблъскал с нея,

загубил път, посока и личната идея!?

Когато се замислих тя взе да оживява,

май скицата започна да се оцветява,

моряка ми помаха с усмивка поетична,

накара ме да мисля малко по-различно!

Разбрах, че във живота скици празни няма,

разбрах, че сам рисуваш своята представа,

когато всичко ти изглежда най-сиво и самотно,

тогава трябва май сам цвят да си приготвиш!

Това научих днес от старият моряк, с едно

помахване от онзи бряг!

 

2014 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Акрабова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....