Една картина гледам, седейки си на стола,
една картина празна, без никаква история,
едно море безлюдно, една скала голяма
и няма нищо интересно във тази скица няма!
Тогава се замислям дали не е пък жива,
дали пък няма тайна във морското й синьо,
дали моряк загубен не се е сблъскал с нея,
загубил път, посока и личната идея!?
Когато се замислих тя взе да оживява,
май скицата започна да се оцветява,
моряка ми помаха с усмивка поетична,
накара ме да мисля малко по-различно!
Разбрах, че във живота скици празни няма,
разбрах, че сам рисуваш своята представа,
когато всичко ти изглежда най-сиво и самотно,
тогава трябва май сам цвят да си приготвиш!
Това научих днес от старият моряк, с едно
помахване от онзи бряг!
2014 г.
© Йоана Акрабова Всички права запазени