В чантата ракия влача,
в тоя град какво да тача,
дано поне мъката,
болката да изплача.
Надигам шишето самотно,
плача и крещя,
а днес ти ме питаше
"Сам ли си в света?"
Сам съм, какво да правя,
ето с револвер боравя.
Край на живота си ще сложа.
Дали смея или ще се изложа...
Свещени думи не изричам,
но може би те обичам.
Луд ме наречи,
но любов ми посвети.
... револверът гръмна,
a утрото съмна...
© Антонио Ботев Todos los derechos reservados