В чантата ракия влача,
в тоя град какво да тача,
дано поне мъката,
болката да изплача.
Надигам шишето самотно,
плача и крещя,
а днес ти ме питаше
"Сам ли си в света?"
Сам съм, какво да правя,
ето с револвер боравя.
Край на живота си ще сложа.
Дали смея или ще се изложа...
Свещени думи не изричам,
но може би те обичам.
Луд ме наречи,
но любов ми посвети.
... револверът гръмна,
a утрото съмна...
© Антонио Ботев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
