В чантата ракия влача,
в тоя град какво да тача,
дано поне мъката,
болката да изплача.
Надигам шишето самотно,
плача и крещя,
а днес ти ме питаше
"Сам ли си в света?"
Сам съм, какво да правя,
ето с револвер боравя.
Край на живота си ще сложа.
Дали смея или ще се изложа...
Свещени думи не изричам,
но може би те обичам.
Луд ме наречи,
но любов ми посвети.
... револверът гръмна,
a утрото съмна...
© Антонио Ботев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
