16 jun 2006, 18:12

Сам отново 

  Poesía
1027 0 4
Ето ме сам отново аз оставам.
И уви много съжалявам,
да тъжа аз не преставам.
Явно мен избрала е съдбата
сам да бъда във играта,
живот наречена,
и явно за мене е обречена.
Ето ме отново сам,
но няма аз да се предам.
Не и докато съм във играта,
независимо от правилата.
Надеждата умира последна,
колкото и да е бедна.
И живота продължава,
той не трябва да се пропилява.
И въпреки всичко продължавам да играя,
да играя аз до края.

© Георги Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??