16 jun 2006, 18:12

Сам отново

  Poesía
1.2K 0 4
Ето ме сам отново аз оставам.
И уви много съжалявам,
да тъжа аз не преставам.
Явно мен избрала е съдбата
сам да бъда във играта,
живот наречена,
и явно за мене е обречена.
Ето ме отново сам,
но няма аз да се предам.
Не и докато съм във играта,
независимо от правилата.
Надеждата умира последна,
колкото и да е бедна.
И живота продължава,
той не трябва да се пропилява.
И въпреки всичко продължавам да играя,
да играя аз до края.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...