Jun 16, 2006, 6:12 PM

Сам отново

  Poetry
1.2K 0 4
Ето ме сам отново аз оставам.
И уви много съжалявам,
да тъжа аз не преставам.
Явно мен избрала е съдбата
сам да бъда във играта,
живот наречена,
и явно за мене е обречена.
Ето ме отново сам,
но няма аз да се предам.
Не и докато съм във играта,
независимо от правилата.
Надеждата умира последна,
колкото и да е бедна.
И живота продължава,
той не трябва да се пропилява.
И въпреки всичко продължавам да играя,
да играя аз до края.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...