Сам отново
Ето ме сам отново аз оставам.
И уви много съжалявам,
да тъжа аз не преставам.
Явно мен избрала е съдбата
сам да бъда във играта,
живот наречена,
и явно за мене е обречена.
Ето ме отново сам,
но няма аз да се предам.
Не и докато съм във играта,
независимо от правилата.
Надеждата умира последна,
колкото и да е бедна.
И живота продължава,
той не трябва да се пропилява.
И въпреки всичко продължавам да играя,
да играя аз до края.
И уви много съжалявам,
да тъжа аз не преставам.
Явно мен избрала е съдбата
сам да бъда във играта,
живот наречена,
и явно за мене е обречена.
Ето ме отново сам,
но няма аз да се предам.
Не и докато съм във играта,
независимо от правилата.
Надеждата умира последна,
колкото и да е бедна.
И живота продължава,
той не трябва да се пропилява.
И въпреки всичко продължавам да играя,
да играя аз до края.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Николов Все права защищены
