26 ene 2012, 10:35

Сам под дъжда

Poesía

1.3K 0 1

от Добрин Петров

Нощем по пустите улици пак се разхождам. Самотен... Под лампите, дето мъждукат, вятърът тъжно косата ми роши.

Подминава ме, свит в своя шлифер, човек със каскет до очи, пред осветена витрина се спира, но пак втурва се, сякаш нещо гори.

Заръмява ситен дъждец, колкото да намокри земята. А аз на ъгъла, под стряхата скрит, все чакам да срещна Съдбата.

Но няма я... Нито жива душа, наоколо, освен мен, да се скита... Сам със себе си пак съм, си казвам, и в гърдите ми буцата свива се.

Неони красиви пак мигат, жужат, и бавно към къщи ме водят краката, пристъпвам под сенките, дето не спят,

че сам под дъжда съм, аз тихичко плача...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Етчи (Анета Саманлиева)

"пристъпвам под сенките, дето не спят,
че сам под дъжда съм, аз тихичко плача..."

Не сам, а заедно със Самотата...
Тя спътница е, без чадър върви
Дъжновни капки попиват в душата
прераждат се в очи, като сълзи!

Поздрав за докосващите стихове!
Едно кафе http://www.vbox7.com/play:3ef3d47b

2012-01-27T15:19:45+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0