26 ene 2012, 10:35

Сам под дъжда

Poesía

1.3K 0 1

от Добрин Петров

Нощем по пустите улици пак се разхождам. Самотен... Под лампите, дето мъждукат, вятърът тъжно косата ми роши.

Подминава ме, свит в своя шлифер, човек със каскет до очи, пред осветена витрина се спира, но пак втурва се, сякаш нещо гори.

Заръмява ситен дъждец, колкото да намокри земята. А аз на ъгъла, под стряхата скрит, все чакам да срещна Съдбата.

Но няма я... Нито жива душа, наоколо, освен мен, да се скита... Сам със себе си пак съм, си казвам, и в гърдите ми буцата свива се.

Неони красиви пак мигат, жужат, и бавно към къщи ме водят краката, пристъпвам под сенките, дето не спят,

че сам под дъжда съм, аз тихичко плача...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Етчи (Анета Саманлиева)

"пристъпвам под сенките, дето не спят,
че сам под дъжда съм, аз тихичко плача..."

Не сам, а заедно със Самотата...
Тя спътница е, без чадър върви
Дъжновни капки попиват в душата
прераждат се в очи, като сълзи!

Поздрав за докосващите стихове!
Едно кафе http://www.vbox7.com/play:3ef3d47b

2012-01-27T15:19:45+02:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0