Сам под дъжда

26.01.2012 г., 10:35 ч.

Поезия

869 0 1

от Добрин Петров

Нощем по пустите улици

пак се разхождам. Самотен...

Под лампите, дето мъждукат,

вятърът тъжно косата ми роши.

Подминава ме, свит в своя шлифер,

човек със каскет до очи,

пред осветена витрина се спира,

но пак втурва се, сякаш нещо гори.

Заръмява ситен дъждец,

колкото да намокри земята.

А аз на ъгъла, под стряхата скрит,

все чакам да срещна Съдбата.

Но няма я... Нито жива душа,

наоколо, освен мен, да се скита...

Сам със себе си пак съм, си казвам,

и в гърдите ми буцата свива се.

Неони красиви пак мигат, жужат,

и бавно към къщи ме водят краката,

пристъпвам под сенките, дето не спят,

че сам под дъжда съм, аз тихичко плача...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.