от Добрин Петров
Нощем по пустите улици
пак се разхождам. Самотен...
Под лампите, дето мъждукат,
вятърът тъжно косата ми роши.
Подминава ме, свит в своя шлифер,
човек със каскет до очи,
пред осветена витрина се спира,
но пак втурва се, сякаш нещо гори.
Заръмява ситен дъждец,
колкото да намокри земята.
А аз на ъгъла, под стряхата скрит, ...