Jan 26, 2012, 10:35 AM

Сам под дъжда

Poetry

1.3K 0 1

от Добрин Петров

Нощем по пустите улици пак се разхождам. Самотен... Под лампите, дето мъждукат, вятърът тъжно косата ми роши.

Подминава ме, свит в своя шлифер, човек със каскет до очи, пред осветена витрина се спира, но пак втурва се, сякаш нещо гори.

Заръмява ситен дъждец, колкото да намокри земята. А аз на ъгъла, под стряхата скрит, все чакам да срещна Съдбата.

Но няма я... Нито жива душа, наоколо, освен мен, да се скита... Сам със себе си пак съм, си казвам, и в гърдите ми буцата свива се.

Неони красиви пак мигат, жужат, и бавно към къщи ме водят краката, пристъпвам под сенките, дето не спят,

че сам под дъжда съм, аз тихичко плача...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Етчи (Анета Саманлиева)

"пристъпвам под сенките, дето не спят,
че сам под дъжда съм, аз тихичко плача..."

Не сам, а заедно със Самотата...
Тя спътница е, без чадър върви
Дъжновни капки попиват в душата
прераждат се в очи, като сълзи!

Поздрав за докосващите стихове!
Едно кафе http://www.vbox7.com/play:3ef3d47b

2012-01-27T15:19:45+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0