Jan 26, 2012, 10:35 AM

Сам под дъжда

Poetry

1.3K 0 1

от Добрин Петров

Нощем по пустите улици пак се разхождам. Самотен... Под лампите, дето мъждукат, вятърът тъжно косата ми роши.

Подминава ме, свит в своя шлифер, човек със каскет до очи, пред осветена витрина се спира, но пак втурва се, сякаш нещо гори.

Заръмява ситен дъждец, колкото да намокри земята. А аз на ъгъла, под стряхата скрит, все чакам да срещна Съдбата.

Но няма я... Нито жива душа, наоколо, освен мен, да се скита... Сам със себе си пак съм, си казвам, и в гърдите ми буцата свива се.

Неони красиви пак мигат, жужат, и бавно към къщи ме водят краката, пристъпвам под сенките, дето не спят,

че сам под дъжда съм, аз тихичко плача...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Етчи (Анета Саманлиева)

"пристъпвам под сенките, дето не спят,
че сам под дъжда съм, аз тихичко плача..."

Не сам, а заедно със Самотата...
Тя спътница е, без чадър върви
Дъжновни капки попиват в душата
прераждат се в очи, като сълзи!

Поздрав за докосващите стихове!
Едно кафе http://www.vbox7.com/play:3ef3d47b

2012-01-27T15:19:45+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0