Разбрах, че съм говорил лицемерно.
Видях това, което виждаш ти.
И в черното откривах още черно.
Без милост огледалото мълчи.
Нахален съм - когато съм спечелил.
Хлапак съм - щом се проваля.
Накрая скитам се безцелен
с цигара, незапалена в уста.
Но време е да спра и видя!
Това легло е одърът последен.
И нека всеки без обида
остане сам, щастлив и беден.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
