24 ago 2010, 19:08

Сам със себе си

  Poesía » Otra
698 0 5

Едно момче върви и си говори,

а хората го гледат изумени.

Непримиримо, то за нещо спори,

ръцете си размахва вдъхновено.

 

Момчето истината търси значи.

Горещо правотата си доказва.

Тълпата любопитна от зяпачи

с усмивки многозначни го наказва.

 

Момчето е вглъбено в диалога,

коли не вижда, клаксони не чува.

"Не го прекъсвайте ! Говори с Бога ..." -

една женица плахо пророкува.

 

"Сам си говори! Той е луд! Самотник!" -

крещят след него, злобни до насита.

Във суетата тъжна - странен бродник -

Бог го изпрати, за да ни изпита.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "странен бродник"... Хареса ми! Поздрав!
  • Кой е наистина нормален?
    Човечният и разбиращият другите, като женицата, която пророкува, не стои ли в духовно отношение по-високо от самоуверените нормални?
    Поставяш много въпроси с творбата си по неповторим начин. Поздравления!
  • Интересен сюжет, замислящ финал!!!
  • Замислиме и мен, Нина ...
    Харесах много, мъдро, истинско, реално.
    Тълпата винаги е била жестока и рядко е търпима и солидарна
  • Интересно, Нина.
    Замислих се...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...