Сам със себе си

Poetry » Other

693 0 5

Едно момче върви и си говори,

а хората го гледат изумени.

Непримиримо, то за нещо спори,

ръцете си размахва вдъхновено.

Момчето истината търси значи.

Горещо правотата си доказва.

Тълпата любопитна от зяпачи

с усмивки многозначни го наказва.

Момчето е вглъбено в диалога,

коли не вижда, клаксони не чува.

"Не го прекъсвайте ! Говори с Бога ..." -

една женица плахо пророкува.

"Сам си говори! Той е луд! Самотник!" -

крещят след него, злобни до насита.

Във суетата тъжна - странен бродник -

Бог го изпрати, за да ни изпита.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

plami-6 (Плами)

"странен бродник"... Хареса ми! Поздрав!

2010-08-26T11:43:56+03:00
Eia (Росица Танчева)

Кой е наистина нормален?
Човечният и разбиращият другите, като женицата, която пророкува, не стои ли в духовно отношение по-високо от самоуверените нормални?
Поставяш много въпроси с творбата си по неповторим начин. Поздравления!

2010-08-25T15:05:18+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

Интересен сюжет, замислящ финал!!!

2010-08-25T14:51:50+03:00
gudel4e (Дияна)

Замислиме и мен, Нина ...
Харесах много, мъдро, истинско, реално.
Тълпата винаги е била жестока и рядко е търпима и солидарна

2010-08-25T14:49:09+03:00
voda (Елица Ангелова)

Интересно, Нина.
Замислих се...

2010-08-24T19:47:46+03:00