24 авг. 2010 г., 19:08

Сам със себе си 

  Поэзия » Другая
494 0 5

Едно момче върви и си говори,

а хората го гледат изумени.

Непримиримо, то за нещо спори,

ръцете си размахва вдъхновено.

 

Момчето истината търси значи.

Горещо правотата си доказва.

Тълпата любопитна от зяпачи

с усмивки многозначни го наказва.

 

Момчето е вглъбено в диалога,

коли не вижда, клаксони не чува.

"Не го прекъсвайте ! Говори с Бога ..." -

една женица плахо пророкува.

 

"Сам си говори! Той е луд! Самотник!" -

крещят след него, злобни до насита.

Във суетата тъжна - странен бродник -

Бог го изпрати, за да ни изпита.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "странен бродник"... Хареса ми! Поздрав!
  • Кой е наистина нормален?
    Човечният и разбиращият другите, като женицата, която пророкува, не стои ли в духовно отношение по-високо от самоуверените нормални?
    Поставяш много въпроси с творбата си по неповторим начин. Поздравления!
  • Интересен сюжет, замислящ финал!!!
  • Замислиме и мен, Нина ...
    Харесах много, мъдро, истинско, реално.
    Тълпата винаги е била жестока и рядко е търпима и солидарна
  • Интересно, Нина.
    Замислих се...
Предложения
: ??:??