А нима някой знае, аз какво заслужавам,
как ще види в душата ми, как?!
Всеки в жертва принесен е и прекалява,
а съдбата стоварва му знак.
Но нали е човешко и да искам, да давам,
да пилея, да прося дори?
Грешно ли е да имам, скверно – да притежавам,
и къде се решава, дали?
Никой никому нищо не е обещавал,
сякаш всичко е страшна лъжа.
Не съм питан от никого … и съм създаден,
затова сам за мен ще реша!