21 jul 2004, 0:06

Сам за винаги

Poesía

1.3K 0 1

Сам за винаги съм аз,
сам за винаги без глас.
Затворих аз очи,
сама остана ти.

Безпомощно протягах аз ръка
към твоята изтинала душа.
Аз и ти летим сега
с кървавите си тела.

Сами в мрачната нощ,
прорязани със мръсен нож,
aз и ти летим сега
със кървавите си тела!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

At^Dawn (Анонимка)

Доста тягосно настроение носи стихчето, но не мисля че 2 е реалната оценка.Лазаре, пиша ти 5.Продължавай да твориш!

2004-07-21T18:53:18+03:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0