21 jul 2004, 0:06

Сам за винаги

  Poesía
1.3K 0 1
Сам за винаги съм аз,
сам за винаги без глас.
Затворих аз очи,
сама остана ти.

Безпомощно протягах аз ръка
към твоята изтинала душа.
Аз и ти летим сега
с кървавите си тела.

Сами в мрачната нощ,
прорязани със мръсен нож,
aз и ти летим сега
със кървавите си тела!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лазар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Доста тягосно настроение носи стихчето, но не мисля че 2 е реалната оценка.Лазаре, пиша ти 5.Продължавай да твориш!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...