Чувствам празнина, когато съм сама,
сама, отхвърлена и тъжна, когато никой не ме разбира
и всеки сърцето ми разбива.
Питам се често, дали живота е към всички суров,
дали всеки намира своята любов,
кои са тези, които лесно решават своите проблеми
и мислят си, че за всичко в живота си има определено време?...
Нима всеки има смелост да прощава и смелост да раздава?...
Да остава силен в най-трудните моменти от живота
и да върви само във вярната посока?!?...