9.09.2007 г., 15:29

Сама...

878 0 1
Чувствам празнина, когато съм сама,
сама, отхвърлена и тъжна, когато никой не ме разбира
и всеки сърцето ми разбива.
Питам се често, дали живота е към всички суров,
дали всеки намира своята любов,
кои са тези, които лесно решават своите проблеми
и мислят си, че за всичко в живота си има определено време?...
Нима всеки има смелост да прощава и смелост да раздава?...
Да остава силен в най-трудните моменти от живота
и да върви само във вярната посока?!?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Радева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ние сме хора и правим грешки!
    В страданието се ражда истината!
    Поздрав!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...