9 сент. 2007 г., 15:29

Сама...

Поэзия

879 0 1

Чувствам празнина, когато съм сама,
сама, отхвърлена и тъжна, когато никой не ме разбира
и всеки сърцето ми разбива.
Питам се често, дали живота е към всички суров,
дали всеки намира своята любов,
кои са тези, които лесно решават своите проблеми
и мислят си, че за всичко в живота си има определено време?...
Нима всеки има смелост да прощава и смелост да раздава?...
Да остава силен в най-трудните моменти от живота
и да върви само във вярната посока?!?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬