Щом усетя, че времето боцка
и небето наостря очи
да осъди най-малките грешки,
а дъждът в мойте нощи горчи;
щом земята под мен се раздвижи,
и даже вятърът бяга от мен,
щом луната не ще да ме вижда,
а денят ми е вкаменен;
Щом зората ме стисне за гърлото,
а пък залезът бяга изплашен,
проумявам, че май съм сбъркала
кое, по дяволите, е важно. ...