red_rosse (Цвети Пеева)
104 1154
17 jul 2008, 10:57

Сама... 

  Poesía
918 0 18

 

 

Щом усетя, че времето боцка

и небето наостря очи

да осъди най-малките грешки,

а дъждът в мойте нощи горчи;

 

щом земята под мен се раздвижи,

и даже вятърът бяга от мен,

щом луната не ще да ме вижда,

а денят ми е вкаменен;

 

Щом зората ме стисне за гърлото,

а пък залезът бяга изплашен,

проумявам, че май съм сбъркала

кое, по дяволите, е важно.

 

Пак обичам неправомерно

и още вярвам във таласъми.

И се скапвам, почти равномерно.

До размазване от безсъние.

 

Пътят, проснат, спира предателски,

а посоката бяга страхливо

да не би да я разгадая

и себе си да открия.

 

Щом ръцете ми в рани изтръпнат

и сълзите ми рязко пресъхнат,

и кръвта ми от мен се отдръпне,

и поредната болка преглътна,

 

проумявам, че нищо не чакам.

Нежелана е мойта земя.

Сама ще разчупя мрака

и до край ще бъда ЖЕНА!

 

http://www.youtube.com/watch?v=d4hiBRnMPcU 

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??