Сама
Дали пътят е безкраен
и сама ли трябва аз да продължа,
търсейки те с поглед,
намиращ само пустота?
Но ти не знаеш, че те чакам в мрака,
изгубих се по пътя си,
страшно е без теб - ела и ме спаси!
До мен си, щом затворя очите си,
усмихваш се, гушкаш се като дете,
но реалността ме връща обратно,
в тази тъй позната пустота,
няма тe, къде си?
Страх ме е сама.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Велина Todos los derechos reservados
