27 ago 2009, 0:31

Сама 

  Poesía » Otra
740 0 3

Дали пътят е безкраен
и сама ли трябва аз да продължа,
търсейки те с поглед,
намиращ само пустота?

Но ти не знаеш, че те чакам в мрака,
изгубих се по пътя си,
страшно е без теб - ела и ме спаси!

До мен си, щом затворя очите си,
усмихваш се, гушкаш се като дете,
но реалността ме връща обратно,
в тази тъй позната пустота,
няма тe, къде си?

Страх ме е сама.

© Велина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "сама ли трябва аз да продължа, " -- "До мен си, щом затворя очите си,
    усмихваш се, гушкаш се като дете" ... продължи на пред.. не си сама, най-хубавото винаги ще е с теб и ще крепи.. Поздрав!
  • Дано тази доброта и нежност не ги изгубиш по пътя.....Може би и Той безспир върви към мига, когато отново ще зърне любимия образ....когато щастието е толкова близо, че две протегнати ръце ще го достигнат !
  • Не се бой...Самотата ни прави по-силни и ни калява.А когато не й се плашиш и си играеш с нея -ще избяга нечакано...
    Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??