27.08.2009 г., 0:31 ч.
Сама
Дали пътят е безкраен
и сама ли трябва аз да продължа,
търсейки те с поглед,
намиращ само пустота?
Но ти не знаеш, че те чакам в мрака,
изгубих се по пътя си,
страшно е без теб - ела и ме спаси!
До мен си, щом затворя очите си,
усмихваш се, гушкаш се като дете,
но реалността ме връща обратно,
в тази тъй позната пустота,
няма тe, къде си?
Страх ме е сама.
© Велина Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Дано тази доброта и нежност не ги изгубиш по пътя.....Може би и Той безспир върви към мига, когато отново ще зърне любимия образ....когато щастието е толкова близо, че две протегнати ръце ще го достигнат !
-
Не се бой...Самотата ни прави по-силни и ни калява.А когато не й се плашиш и си играеш с нея -ще избяга нечакано...
Поздрави!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
усмихваш се, гушкаш се като дете" ... продължи на пред.. не си сама, най-хубавото винаги ще е с теб и ще крепи.. Поздрав!