Дали пътят е безкраен
и сама ли трябва аз да продължа,
търсейки те с поглед,
намиращ само пустота?
Но ти не знаеш, че те чакам в мрака,
изгубих се по пътя си,
страшно е без теб - ела и ме спаси!
До мен си, щом затворя очите си,
усмихваш се, гушкаш се като дете,
но реалността ме връща обратно,
в тази тъй позната пустота,
няма тe, къде си?
Страх ме е сама.
© Велина All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
