Когато потъмняваше

                                     небето,

приведена във къщи се

                                     прибрах.

Огромна рана зееше

                                    в сърцето ми,

но никой тази болка не видя.

Едва прекрачих в стаята - заплаках,

на голите дъски се строполих

и черни засияха в полумрака,

обилните ми бликащи сълзи.

Скимтях в неудържима мъка,

с нокти драсках в своя

                                          вой

и хъркаха като на смъртник

гърдите ми във вечния покой.