Сама

1.06.2012 г., 9:38 ч.

Поезия » Любовна

602 0 0

Когато потъмняваше
небето,
приведена във къщи се
прибрах.
Огромна рана зееше
в сърцето ми,
но никой тази болка не видя.
Едва прекрачих в стаята - заплаках,
на голите дъски се строполих
и черни засияха в полумрака,
обилните ми бликащи сълзи.
Скимтях в неудържима мъка, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сама

Искате да прочетете повече?

Предложения