etikki (Мариета Караджова)
100 82
29 sept 2011, 14:50

Сама 

  Poesía » De amor
580 0 4

Денят си тръгва и отново нощ е,

а аз лежа в леглото ни сама.

Дори и птиците заспиват нощем,

забравяйки за своята тъга.

Дори и лудите покой намират,

когато уморят се да крещят,

дори най-силната тъга умира,

а сълзите все някога ще спрат.

И болката все някога ще стихне,

и устните ще спрат да те зоват.

Сърцето ми след тебе ще притихне.

И всеки ще поеме своя път.

Но винаги във себе си ще нося

частица от тъгата на нощта,

когато ти си тръгна и останах

лежаща във леглото ни сама.

© Мариета Караджова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??